По-лесно е да си представим края на света, отколкото реформа на ЕС
„Това никога няма да се случи“ е типичният отговор, който неофициално дават много служители в институциите на ЕС, особено от Европейската комисия, когато бъдат попитани за потенциална промяна във функционирането и правомощията на Съюза.
Реформиране на договорите на ЕС беше поискано от Конференцията за бъдещето на Европа, а сега се случва отново с дебата дали да се допусне унгарското ротационно председателство на Съвета на ЕС.
Това се случва многократно и при опитите за реформиране на избирателното законодателство на ЕС.
Трудно е да се каже, че реформата на ЕС е в застой заради отношението на служителите на ЕС, но ситуацията наподобява казаното от британския философ Марк Фишър за капитализма: „По-лесно е да си представим края на света, отколкото края на капитализма“.
Това е образец на специфичен вид реализъм, при който няма възможност за промяна, защото обективните условия не са благоприятни и проглеждането в бъдещето е празна чаша. Целта е да „оцелееш“ ден за ден и да се пребориш.
Това отношение е добро за управлението на кризи, но страничният продукт е статичен Европейски съюз, който няма амбиция и е зле подготвен за следващото голямо предизвикателство.
Пандемията разтърси ЕС да действа и планът за възстановяване от 750 милиарда евро, по-голямата част от който беше финансиран чрез заеми от пазарите, беше продуктът от усилията на Комисията. Преди пандемията такъв фонд би се считал за утопична фантазия.
Войната в Украйна подчерта значението на политическото единство в блока. Но това не доведе до единна външна политика или прекратяване на налагането на национално вето по въпроса.
Има и друг вид реализъм, казва италианският политик Алтиеро Спинели, който анализира реалните условия, за да види дали има фактическо пространство за промяна.
Този вид отношение рядко се среща сред служители на ЕС, въпреки че е част от ДНК-то на НПО-та, организации, академични среди и други субекти, които движат реформата на ЕС.
Коментари
Публикуване на коментар