Заложническа дипломация

Миналата седмица Белгия отпразнува събитие, което изглежда като сериозен дипломатически успех. Страната успя да освободи след 455 дни в затвора своя гражданин Оливие Вандекастеле, хуманитарен работник, взет като заложник от Иран.

Новината не само превзе медиите, но предизвиква огромна радост сред белгийците, което се бяха мобилизирали в различни акции за освобождението на своя сънародник. Плюс това имаше и неочакван бонус. Само три дни по-късно по силата на същата сделка, договорена от Белгия с Иран, бяха освободени един датчанин и двама души с двойно австрийско-иранско гражданство. Това предизвика голяма радост във Виена и Копенхаген.

Размяната на затворници в рамките на т. нар. „Операция Blackstone“ се проведе на „неутрална таритория“, на пистата на летището в Оман.

От 1979 година, когато се разигра кризата с американските заложници, Иран редовно практикува заложническа дипломация.

През последните години Иран арестува десетки чужденци и граждани с двойно гражданство, предимно по изфабрикувани обвинения за шпионаж. Обикновено арестуваните получават тежки присъди и има риск дори да бъдат екзекутирани.

Разбира се, Иран не е единствената страна, практикуваща заложническа дипломация. Ярък пример за подобна политика през последните месеци е Русия.

Иран, а и други авторитарни режими, разчитат на успех заради чувствителността на общественото мнение в демократичните страни. Парадоксално, авторитарните режими разчитат на гражданските общества на нашите страни да окажат натиск върху западните правителства, за да постигнат сделка в своя полза.

Западните дипломатически служби постоянно съветват своите граждани да не пътуват до такива страни, заради риска туристите да бъдат арестувани и дори осъдени по изфабрикувани обвинения в шпионаж.

Но винаги ще има хора, които си играят с огъня и аз не правя изключение. Преди няколко години посетих Иран от любопитство и разбрах колко е лесно да бъдеш арестуван там, без значение за какво.

Вандекастеле  е белгийски хуманитарен работник, който беше арестуван в Иран през 2022 г. и година по-късно беше осъден по фалшиви обвинения на 40 години затвор и 74 удара с камшик след фиктивен процес.

Неговото освобождаване, както и това на датските и австрийските граждани, е резултат от размяната им с истински терорист.

През февруари 2021 г. Белгия осъди иранския дипломат Асадола Асади на 20 години затвор за участието му в опит за бомбен атентат по време на събрание на Националния съвет за съпротива на Иран (това е политическа организация, противопоставяща се на иранския режим) във Вилпент, близо до Париж, през юни 2018 г.

Въпреки възторжените реакции от успешните преговори на белгийските власти, експерти твърдят, че Белгия е създала прецедент, като е освободила терорист.

Иранските опозиционни групи също твърдят, че това може да насърчи режима в Техеран да продължи с тайните си операции, знаейки, че ще могат да разменят своите агенти, ако бъдат заловени.

Белгийската преса или поне франкофонската преса, която следях, направи повтарящата се грешка да нарече сделката “размяна на заложници“.

Наистина Вандекастеле е бил заложник, но Асади е осъден терорист, излежаващ присъда.

Въпреки това аз съм твърдо на мнение, че Белгия е постъпила правилно.

В личен план злата съдба на Вандекастеле ми напомня за случая с българските медици, осъдени на смърт в Либия от режима на Муамар Кадафи по фалшиви обвинения в умишлено заразяване на либийски деца с ХИВ вируса.

През осемте им години в затвора те бяха в много тежко положение, които проследих като журналист. Спомням си колко трудно беше да се намери дори и най-малък шанс за разплитане на този гордиев възел и колко сложни бяха дипломатическите усилия.

Няма да забравя колко мобилизирани бяха българите, които настояваха за освобождението на своите сънародници, което наистина е повод за гордост.

Помня и голямата подкрепа, която получихме от други държави, като Франция и Великобритания. Споразумението с диктатор никога не е нещо, с което да се гордееш. Но е ясно, че в нашите демократични общества освобождаването на невинни хора трябва да бъде главната цел.

Прочети повече