Седнахме с приятели в парка, Пенсионери, вече на години. Спомняйки си годините на младостта Увити в блаженство и чаршафи. Беше нашата патерица и френулума на слуха, По пътя малко забавяне на пулса. И по лицето мрежа от бръчки, кухини, Но по душа все още сме деца. Винаги в джоба ви свежи знаци, И с детска усмивка са готови да се шегуват. Въпреки че почти нямаме зъби, Но, честно казано, защо са необходими? Загубихме красива, лека стъпка, Но не можете да скриете природата си под одеяло. Гордеем се с нашите белези, сиви коси, Пенсионери сме, но кефът няма да се загуби. Така че нека поръчаме ракия днес, Оставете краставицата да хрупка, защо не? И нашият силен апетит няма да изчезне, В крайна сметка доброто настроение е тайна. Ето пенсионери, ние сме смешни момчета, Младост и светкавици искрят в очите. Нека времето бърза като стрела напред Готови сме да се смеем до смърт. И нека пенсиите живеят като слънчеви лъчи, Нека са силни, като оглушителен гръм. Ние сме пенсионери и винаги ще ни завижд...