Какво да очакваме от голямата кавга за пари в ЕС

Очаква се Европейската комисия да представи във вторник (20 юни) предложения за преглед на седемгодишния бюджет на блока, нови източници на приходи за бюджета на ЕС и дългоочаквания Европейски фонд за суверенитет.

За разлика от САЩ или Китай, самият ЕС има малък доход и е зависим най-вече от финансовите вноски на своите страни членки. За да се даде яснота какви разходи да очакват през следващите години, бюджетът на ЕС е организиран на седемгодишни период и се нарича многогодишната финансова рамка (МФР).

Настоящият период е от 2021 г. до 2027 г., което означава, че 2024 г. бележи полувремето, преди което Комисията обикновено подготвя преглед.

„Междинните прегледи по традиция винаги са били без събития“, коментира Йоханес Линднер, директор на Центъра „Жак Делор“ в училище „Херти“ в Берлин, пред EURACTIV, но подчерта, че този път е различно.

Високата инфлация, растящите разходи за заеми от ЕС и необходимостта от подкрепа на Украйна са достатъчни причини за предоговаряне на приоритетите на разходите.

Наред с преразглеждането на многогодишния бюджет, Комисията има за цел също така да представи дългоочакваното си предложение за Европейски фонд за суверенитет и предложение за нови източници на приходи на ЕС.

Как войната в Украйна промени бюджета на ЕС

Като част от усилията си да подкрепи Украйна, ЕС увеличи финансовата подкрепа, отпускайки повече пари за Киев.

Още преди руската атака 1,2 милиарда евро бяха отпуснати на Украйна през февруари 2022 г., а след започването на войната бяха приети два нови пакета допълнителна макрофинансова помощ за 2022 и 2023 г. на обща стойност 27 милиарда евро, без да се брои другата по-целенасочена подкрепа.

Като част от междинния преглед, Комисията работи върху план за това как да удължи помощта за Украйна, която трябва да продължи през следващите четири години, пише „Файненшъл Таймс“.

„С оглед на устойчивостта на дълга на Украйна е важно, да бъдем честни, и да се уверим, че не всичко се финансира чрез заеми, но и чрез безвъзмездни средства“, добави Линднер.

Но плащанията към Украйна не са единственият начин, по който войната е повлияла на финансите на блока. При рекордно висока инфлация и Европейската централна банка, която продължава да повишава лихвените проценти, както разходите, така и разходите за заеми са на по-високо ниво от очакваното.

„Независимо дали ви харесва или не, заплатите на Комисията са повече или по-малко индексирани, както и много от наемите за сгради на институциите на ЕС“, каза Линднер. Докато изчислението на бюджета на ЕС предполага инфлация от 2%, което му помогна, докато действителната инфлация беше по-ниска, инфлацията в Белгия надхвърли 10% през 2022 г. в сравнение със средната стойност за ЕС от 9,2%.

И накрая, лихвените плащания заплашват да изядат бюджета, който без допълнителни ресурси може да дойде за сметка на други разходи. От това може да пострадат например Еразъм+ или някои изследователски програми.

Трудно е да се убедят държавите-членки да плащат повече

Въпреки че всички тези въпроси ясно обясняват защо дългосрочният финансов план на ЕС се нуждае от преразглеждане, ще бъде много трудно да се убедят държавите-членки да дадат повече пари на ЕС, особено след като от тях се иска да намалят собствените си публични разходи за борба с инфлацията.

Въпреки че нуждите за борба с инфлацията, лихвените плащания и Украйна не са особено оспорвани, никой освен Европейския парламент вероятно няма да настоява за силно увеличаване на ресурсите за ЕС, според Линднер.

По-рано този месец дипломат от ЕС каза пред журналисти, че „27 държави-членки са на мнение, че не им остават пари за изпращане на ЕС“.

Въпреки че запазването на настоящите бюджетни приоритети ще бъде достатъчно трудно, Комисията също така иска да назначи нов персонал поради допълнителните задачи, които са й възложени, например за контрол на големи технологични платформи.

Друг пример може да бъде държавната помощ, при която Комисията временно отмени някои правила в отговор на Закона за намаляване на инфлацията на САЩ. Тъй като националните правителства се оплакват от дългите процеси в Брюксел за одобряване на субсидии, се налага да бъдат наети още хора.

Фондът за суверенитет загуби инерция

При обявяването на смекчаването на правилата за националните субсидии, Комисията беше изправена пред опасения, че това ще даде несправедливо предимство на по-големите и по-богати държави-членки, които имат повече финансова свобода на действие, за да подкрепят бизнеса си.

Всъщност 50% от държавната помощ, нотифицирана по облекчените правила, е обявена от Германия, следвана от Франция (23,5%) и Италия на трето място (7,8%), според данни на Европейската комисия.

Но докато някои държави-членки се надяваха на амбициозен фонд на ниво ЕС, който би могъл да балансира различните национални разходни възможности, „дебатът за фонда за суверенитет загуби инерция“, каза Линднер.

Затова той не очаква голям нов фонд, камо ли нов дълг на ниво ЕС, за който комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон се застъпваше дълго време, но междувременно се отказа.

Вместо това изглежда по-вероятно пренасочване на съществуващи средства, например от кохезионния фонд. Роля може да играе и Европейската инвестиционна банка, която предоставя заеми на инвеститори, частично обезпечени с гаранции от бюджета на ЕС като част от програмата „InvestEU“.

Поради това е малко вероятно да бъде фонд, който може напълно да компенсира дисбаланса във фискалната огнева мощ сред държавите-членки на ЕС.

Нови източници на приходи?

Един изход от дилемата може да бъде въвеждането на нови преки приходи за ЕС.

Миналия месец Европейският парламент представи своите идеи за нови собствени ресурси , като данък върху финансовите транзакции, данък върху криптовалутите или данък върху вноса на стоки, произведени от работници, на които се плаща под прага на бедността.

Но националните правителства ще бъдат много предпазливи при предоставянето на компетенции на ЕС по отношение на данъчното облагане, затова Линднер очаква по-интензивен, но също толкова труден дебат за това как да се претеглят националните вноски в бюджета на ЕС.

„Мога да си представя, че може би този дебат ще напредва много бавно и може би дори няма да приключи с прегледа на МФР“, добави Линднер.

Дипломат от държава-членка на ЕС смята, че прегледът на МФР има „шанс 50/50 да приключи преди края на текущия изборен цикъл“ през 2024 г.

 

Прочети повече