Франция, Германия и Италия договориха съюз за критични суровини

Франция, Германия и Италия ще си сътрудничат по-тясно по отношение на критичните суровини. Министрите на трите страни обещаха в Берлин в понеделник (26 юни) да инвестират в съвместни проекти и да обменят мнения за обсъждания в момента Закон на ЕС за критичните суровини.

През март Европейската комисия представи своето водещо предложение за  Закон за критичните суровини, спроед който ще разчита по-малко на чужди държави за ресурси, които са от съществено значение за екологичния и цифров преход.

„Смятахме, че би било полезно за трите най-големи икономики в Европа да обменят мнения и да представят предложения за изменения на закона“, обясни германският министър на икономиката и климата Роберт Хабек.

„Това е първият път, когато Франция, Италия и Германия решават заедно да засилят своята независимост по отношение на веригите от критични материали“, добави неговият френски колега, министърът на икономиката Брюно льо Мер.

Рисковете от прекомерно разчитане на чуждестранни доставчици за критични суровини станаха очевидни по време на пандемията и войната в Украйна, защото бяха затворени части от веригата за доставки, което причини недостиг на чипове и полупроводници.

Съгласно предложението на Комисията държавите-членки на Европейския съюз трябва да поемат 15% от производството, 40% от рафинирането и 10% от рециклирането на определени критични суровини, като литий, кобалт, манган и мед,  до 2030 г.

Всички тези материали са необходими за производството на вятърни турбини, слънчеви панели, батерии за електрически превозни средства и други технологии за декарбонизиране на европейската икономика.

Общи проекти и инвестиции

Трите страни обявиха също, че са готови да инвестират в съвместни проекти и споделяне на данни, за да ускорят постигането на целите, поставени на ниво ЕС.

За тази цел ще бъде създадена „обща платформа“, обясни Льо Мер. Ще има и съвместна стратегия за „истинска рециклираща индустрия“, добави френският министър.

По отношение на инвестициите, Хабек каза, че Германия ще последва стъпките на Франция и Италия, имайки предвид неотдавнашните съобщения, че Париж и Рим ще наберат средства за своите минни сектори.

„Франция предлага публична инвестиция от около 500 милиона евро, Италия – 1 милиард евро, което е горе-долу това, което предлагаме ние“, каза Хабек.

На ниво ЕС, италианският министър на промишлеността  Адолфо Урсо, каза, че би искал „създаването на европейски фонд, който да позволи инвестиционни проекти на европейски компании за развитие на минния сектор“.

Според него е „важно от самото начало сътрудничеството да се основава на ключовите играчи в нашата индустрия“.

В Берлин тримата министри се срещнаха и с няколко индустриалци от сектора, включително представители на френския минен оператор в процес на разработване на литиева мина в Алие Imerys.

Разширяване на списъка на ЕС с критични суровини

Срещата беше и възможност за министрите да обсъдят разширяване на списъка със суровини, обхванати от регламентите на ЕС, а по-специално алуминий.

„Франция е инициатор на това включване“, каза Сирил Муние, генерален делегат на френския синдикат на алуминиевата промишленост, пред EURACTIV.

Както беше обсъдено на Съвета по конкурентоспособност на ЕС на 22 май, тримата министри също призоваха за секторни цели за добив, преработка и рециклиране на всяка критична суровина.

„Би било абсурдно да се поставят едни и същи цели за кобалт, 80% от чиито запаси се намират в една африканска държава, както за литий, например, който може да се добива в Европа“, каза френският министър на индустрията Ролан Лескюр пред EURACTIV  след заседанието на Съвета.

Що се отнася до френско-италиано-германската инициатива, Льо Мер посочи, че тя остава „отворена и за други държави-членки, които може да пожелаят да се присъединят“.

Бързо приемане на Закона за критичните суровини 

За да наблюдават това ново сътрудничество между трите най-големи икономики на ЕС, министрите се споразумяха да създадат работна група от експерти, която да наблюдава изпълнението на съвместните мерки.

Този нов съюз трябва също така да улесни бъдещите дискусии за закона на ниво ЕС, за което министрите призовават за „бързо приключване на преговорите“ между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

Освен това тримата лидери  обещаха да проведат последващи срещи, включително в Рим през октомври и по-късно в Париж, за да продължат и разширят дискусиите.

„Срещата в Берлин отваря нова фаза в дефинирането на европейската индустриална политика, която ще ни позволи да посрещнем предизвикателствата на двойния преход към зелена и цифрова икономика“, заключи Урсо.

Прочети повече