Ще защити ли ЕС своята индустрия?

Трябва да се приветства самото съществуване на Закона за промишленост с нулеви емисии на Европейската комисия.  Той обаче също така е недостатъчен по отношение на бюджетните аспекти, поставя твърде голям акцент върху улавянето и съхранението на въглерод и неоправдано изключва ядрената енергия, пише Джули Оду, управляващ директор по европейските въпроси във Френската комисия за алтернативни енергии и атомна енергия. 

През август 2022 г. Съединените щати приеха Закона за намаляване на инфлацията, който е предназначен да ускори декарбонизацията на тяхната индустрия и съдържа множество протекционистични мерки, както и бюджет от 370 милиарда долара.

Американският закон подейства като електрошок и подтикна Европейската комисия да реагира. Това обаче е само последноот изражение на дълбок и дългогодишен дисбаланс по отношение на индустрията между Европейския съюз и основните му конкуренти –  Съединените щати, Китай и Индия. Това вече доведе до загубата на европейската соларна индустрия и до крайната ни зависимост от вносни полупроводници.

В отговор на тази ситуация Европейската комисия изготви регулаторно предложение, наречено Закон за промишленост с нулеви емисии, който има за цел да подкрепи индустриите, които са ключови за декарбонизацията, чрез ускоряване на административните процедури, подпомагане на инвестициите в производствен капацитет за нисковъглеродни технологии и въвеждане на регулаторни мерки.

Самото съществуване на този закон трябва да се приветства. То бележи признаването от страна на ЕС на необходимостта от действия в отговор на антиконкурентните мерки, които все повече застрашават неговата индустрия.

Европейският закон обаче е недостатъчен за защита на европейската индустрия. За разлика от американския, който подкрепя инвестициите и производството в САЩ – до 15 дорала  на мегаватчас за ядрени, 3 долара на килограм за водород и т.н. Нашият закон пък подкрепя само инвестиции. Той не  разпределя конкретен бюджет. Най-много в текста се споменават няколко съществуващи европейски фонда, които биха могли частично да бъдат пренасочени към тази инициатива.

Под въпрос е и изборът на дейности, включени в европейския закон. Ядрената енергия е включена в текста, но отсъства от „стратегическите“ технологии, които ще се възползват от ускорените процедури за лицензиране. Този избор е труден за разбиране, като се има предвид, че ядрената енергия е водещият източник на електроенергия в Съюза и една от малкото нисковъглеродни енергии, налични при търсене, за които все още има значителен потенциал за растеж.

По същия въпрос Комисията избра да подкрепи само ядрена енергия от 4-то поколение и малки модулни реактори – т.е. технологии, които понастоящем не са налични за краткосрочно внедряване. Така, под прикритието на включване, този текст предлага изключване на водещия нисковъглероден енергиен източник на ЕС, който е предназначен да поддържа технологиите, позволяващи на континента да постигне въглеродна неутралност.

Научноизследователската и развойна дейност също не се покрива от Закона за промишленост с нулеви емисии. И все пак то е ключово за появата на конкурентоспособни европейски високотехнологични индустрии. Въз основа на Закона за чиповете, законът трябва да включва стълб за развитие на технологичната инфраструктура, за да ускори съзряването и внедряването на нисковъглеродните технологии, от които ЕС ще се нуждае, за да постигне целта си от 40% от производствената продукция в ЕС до 2030 г.

Не на последно място, европейският закон поставя твърде голям акцент върху улавянето и съхранението на въглерод, като се има предвид ниското му ниво на зрялост в индустриален мащаб. Въпреки че е важно да се подкрепят изследванията и индустриализацията на всички технологии, които могат да намалят емисиите на парникови газове в Съюза, е необходим известен прагматизъм при определянето на приоритетите и изглежда изненадващо да се опише като „стратегическа“ технология, чието внедряване в индустриален мащаб ( с изключение на повишения нефтен добив) все още не е демонстриран.

Ако улавянето и съхранението на въглерод получи такова признание на европейско ниво, улавянето и използването на въглерод трябва да получи поне еквивалентно ниво на подкрепа. Тези технологии ще бъдат от съществено значение за производството на синтетичните въглеводороди, необходими за декарбонизацията на определени промишлени приложения, за които петролът или газът се използват като изходна суровина, и за замяна на базираните на петрол горива в тежки сегменти на мобилност, които не могат да бъдат електрифицирани (напр. въздушен транспорт).

При разработването на закона Европейската комисия призна необходимостта да реагира на протекционистичните мерки, въведени от големите сили, конкуриращи се със Съюза. За да защити наистина промишлеността на 27-те държави-членки, като същевременно изпълнява ангажиментите си в областта на климата, Съюзът обаче ще трябва да отиде по-далеч, като предложи мерки, които са едновременно по-амбициозни и със значителни целеви и ясно посочени бюджети.

И накрая, европейската индустрия има право да очаква подкрепа за всички технологии, които могат да помогнат за декарбонизирането на континента, в съответствие с тяхното ниво на технологична зрялост.

Прочети повече