Агнешко на фурна с картофи, класическо

агнешко


Това е една от онези храни, които ни сближават. На неделната трапеза се завързва агнешкото печено, заобиколено от картофи. И тук той е в най-добрия си вид.

Продукти за агнешко на фурна с картофи

Порции:  4-6

  •  1 500 гр. агнешка плешка или бут, на едри парчета
  •  1 кг картофи, нарязани на едри парчета
  •  сок от 2 лимона
  •  1 ч.ч. сладка горчица
  •  2 скилидки чесън, нарязани
  •  от 1 стрък прясна мащерка + розмарин + мащерка + риган
  •  100 мл зехтин
  •  сол, прясно смлян черен пипер

Начин на приготвяне

  1. За агнешкото на фурна с картофи започнете като загреете фурната на 180°C.
  2. Сложете в тигана картофите, лимоновия сок, горчицата, чесъна, зехтина, солта и черния пипер и разбъркайте добре с ръце. Разпределете ги равномерно и върху тях разпръснете стръкчетата билки.
  3. Агнешките парчета се овкусяват със сол и черен пипер, нареждат се върху картофите и се заливат с 300 мл вода.
  4. Намокрете и изстискайте голямо парче хартия за печене и покрийте храната с нея, като пъхнете ръбовете на хартията през стените на съда.
  5. След това съдът се покрива плътно с алуминиево фолио и се пече. Печете 2 1⁄2 часа, докато месото омекне добре и лесно се отдели от костта.
  6. Отпечете и открийте съда. Пече се още 10-12 минути, докато се зачерви хубаво яденето.
  7. Сервирайте в затоплени чинии, за да не изстине рязко мазнината на агнешкото и соса и да се втвърди.

Източник: gastronomos.gr

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

TPI – инструментът, който пази еврозоната от спекула

Изображение
  Еврозоната е един от най-големите икономически и парични съюзи в света. От въвеждането на еврото през 1999 г. до днес, 20 държави се присъединиха към общата валута, а над 340 милиона граждани вече използват „€“ за ежедневни транзакции. Въпреки това, историята на еврозоната показва, че обединението под един общ паричен механизъм идва и с рискове: различията в икономическата политика, фискалната дисциплина и пазарните очаквания могат да създадат предпоставки за тревожни явления. Едно от най-често обсъжданите е „спекулата“ – необоснованите атаки върху държавни дългове, които могат да доведат до рязко увеличаване на лихвените спредове и опасност от финансови кризи. С навлизането на нов инструмент на Европейската централна банка (ЕЦБ) през лятото на 2022 г., наречен Transmission Protection Instrument (TPI), въпросът дали регулаторите разполагат с достатъчен арсенал за защита от подобни спекулативни атаки придоби нова актуалност. Целта на тази статия е да разгледа механиката и услови...
Прочетете повече»

България – евтина само за чужденци

Изображение
Защо е скъпо в България? Животът в България често се възприема като скъп, макар страната да има едни от най-ниските доходи в ЕС. Тази парадоксална ситуация се дължи на комбинация от фактори – относително високи цени на някои стоки и услуги спрямо ниските доходи, специфични пазарни и структурни обстоятелства. По-долу правим сравнение с Румъния, Сърбия и Гърция по ключови категории (храни, енергия, жилища, доходи, данъци, инфлация, социална подкрепа) и обясняваме икономическите и пазарните причини за наблюдавания дисбаланс. Цени на основни храни и потребителски стоки Хранителни стоки: Според данни за необходимия дневен хранителен рацион (~2400 ккал), българинът харчи на ден минимум 13,40 лв (≈415,4 лв/месец) за храна. За сравнение, в Румъния тези разходи са 12,24 лв/ден (379,4 лв/мес), в Сърбия – 12,28 лв/ден (380,5 лв/мес). Гърция е значително по-скъпа – 16,62 лв/ден (515,1 лв/мес). По данни на Евростат, цените на хранителните стоки в Румъния са ~24% под средното за ЕС (най-ниски ...
Прочетете повече»

От Родопите до НАСА – историята на един медийно фиксиран мит за въздуха

Изображение
  🧭 Въведение В българските медии вече години наред се ширят заглавия от типа: „NASA установи, че въздухът край Батак е най-чистият на планетата“ . Силното внушение на авторитетната американска агенция и внушителният ехо-ефект в туристическите сайтове създава впечатлението за научно доказан факт. Но когато потърсим официално потвърждение от НАСА – такова просто няма. Това е класически пример за градска легенда , която процъфтява в информационната епоха, благодарение на копи-пейст култура, маркетингова мотивация и магията на едно-четири релийз без проверка. 🌐 Как се заражда митът Източници без доказателства Множество български туристически платформи свързват “местни учени” или “сателити на НАСА” с кристално чистия въздух на Батак. Но никъде не се цитира пресрелийз от НАСА или официален доклад. Медийна верига “copy–paste” Едно сензационно заглавие се разпространява масово – точно като доминото – без никакви проверки. Така съобщението се мултиплицира, оформя се илюзията з...
Прочетете повече»