Наследството от Чернобилската катастрофа

Излагането на радиация при инцидент, като Чернобилската катастрофа през 1986 г. разрушава здравето на няколко поколения хора, не само на тези, които са живели наоколо по това време.

„Ефектите от Чернобил върху човешкото здраве ще продължат още много години под формата на всичко – от необичаен крайник до изключително тежък рак“, обясни д-р Тони Никълсън, вицепрезидент на Кралския колеж на радиолозите и декан на неговия факултет по клинична радиология.

Радиацията уврежда сперматозоидите на мъжете и яйцеклетките на жените, което означава, че техните деца могат да се родят с вродени дефекти като сериозно сърдечно заболяване или мозъчна аномалия. „Някои от тези дефекти ще бъдат фатални, други ще изискват операция за коригирането им и всички те сериозно ще повлияят на качеството на живот на детето“, каза Никълсън. Жените, изложени на радиация, също имат много по-голям шанс за спонтанен аборт.

Радиацията също така причинява рак на лимфните жлези и рак на щитовидната жлеза. „Децата в Украйна все още страдат от последиците от Чернобил 23 години по-късно“, каза Никълсън, „но ако дете се роди с рак в Полша близо до границата с Украйна, не можете да сте сигурни, че [то] не е свързано до Чернобил“.

“Нито един от тези, които са преживели експозицията на радиация, не е получил достатъчно голяма доза, която да ги убие. Но мнозина ще страдат от ефектите на радиацията до края на живота си”, добави Никълсън. „И мнозина, които смятаха, че са избягали невредими или с минимални последици, сега ще видят ефектите върху децата си.“

Пик на заболявания от рак на щитовидната жлеза у нас след Чернобилската катастрофа

По време на Чернобилската авария в България е имало пик на заболявания от рак на щитовидната жлеза. Радиацията е поразила най-вече деца и младежи на 15-16 годишна възраст. Другата засегната група са жени в менопауза. 230 000 случая на хора от цял свят, заболели в резултат на радиацията, са били включени и описани в специален списък. В него обаче липсва информация за българи, заболели след ядрената авария. Данните изнесе в Русе проф. д-р Боян Лозанов от Клиниката по ендокринни заболявания към Токуда болница по време на научна конференция със специалното участие на световноизвестния лабораторен учен, ендокринолог и университетски преподавател с русенски корен проф. Самуел Рефетов. Изтъкнатият американски учен, преподавател в Чикагския университет, бе специален участник в научната конференция „Актуални проблеми на тиреоидните /щитовидните/ заболявания“. Неговият доклад, свързан с разясняване на открития от самия проф. Рефетов Синдром на резистентност към тиреоидните хормони, бе изслушан с интерес от многобройната медицинска и студентска аудитория, дошла в конферентната зала на русенската многопрофилна болница.
Научната работа на проф. Самуел Рефетов се състои в изследване връзката между човешките генетични аномалии и дефектите на тиреоидната (щитовидната) жлеза при регулирането, синтеза, транспортирането и действието на хормона. Американският учен ендокринолог описва „синдрома на „RTH”, наречен по-късно на неговото име, като изследва над 2000 семейства, чиито членове страдат от синдрома. По-късно проф. Рефетов идентифицира мутацията на рецептора, причиняващ заболяването.

Лабораторният учен открива, че тиреоидната жлеза работи чрез рецептори, за да произвежда хормони. Принципът е като на ключа (хормон) и ключалката (рецептор), за да последва действие, т.е. да се отдели хормон. Но има хора, при които тези рецептори са дефектни и не работят или работят изключително слабо. Природата обаче се е погрижила по свой начин за това и за да се компенсира, жлезата произвежда по-голямо количество хормони. Ако се направи само изследване на кръвта, лекарят може да бъде подведен, че пациентът страда от базедова болест и логично предписва лекарство за намаляване на свръхпроизводството на хормона, което задълбочава болестта.
Основните прояви на нечувствителност/резистентност/ към тиреоидните хормони при хората се срещат под формата на кретенизъм, гуша, глухонямост и изоставане на костната възраст. Проф. Рефетов създава своя лаборатория за изследване на наследствените заболявания на щитовидната жлеза, като за целта изгражда свой екип от специалисти. Той прави изследвания с плъхове, за да открие причините за вродените дефекти на щитовидната жлеза, след което търси съответствието им с мутациите на щитовидната жлеза при човека.
Според проф. Рефетов, по честота на заболеваемост, болестите на щитовидната жлеза са сравними с диабета. Острият стрес е сред факторите, които оказват влияние на щитовидната жлеза и метаболитните процеси.

източник