Германия и Италия подчертават засилващото се ядрено разделение

Мястото на Германия като лидер на европейското антиядрено лоби беше допълнително затвърдено, тъй като канцлерът Олаф Шолц потвърди, че ядрената енергия няма място в енергийния микс на страната, докато Италия обеща да ускори интегрирането на ядрената енергия в опит да намали разходите, да спаси икономиката и зеления преход.

Ядрената енергия е противоречива – някои страни я прегърнаха, докато други я смятат за по-голям риск, отколкото си заслужава. Включването ѝ от Европейската комисия като източник на зелена енергия онагледи разделенията в цяла Европа, докато страните спореха дали наистина може да се счита за екологична и устойчива.

Но нахлуването на Русия в Украйна, стремежът да се замени руският газ с други алтернативи, необходимостта да се контролират растящите енергийни разходи и големите амбиции по отношение на постепенното премахване на изкопаемите горива накараха редица страни да преоценят позициите си или, в някои случаи, да вземат обратен завой. Германия обаче не е сред тях.

В събота германският канцлер Олаф Шолц каза, че няма да съживят „мъртвия кон“ на ядрената енергия след призивите на либералите, част от управляващата коалиция, да активира отново след скорошното излизане на страната от ядрената енергия.

Последните атомни електроцентрали в Германия, Isar 2, Emsland и Neckarwestheim 2, бяха затворени през април 2023 г. въпреки скока на цените на енергията и опасенията за студена и скъпа зима. Правителството твърди, че спирането на ядрената енергия, което започна през 2000 г., ще направи страната по-безопасна, тъй като рисковете от ядрената енергия са неуправляеми.

В интервю за радиостанция Dlf в събота Шолц подчерта, че използването на ядрена енергия в енергийния микс на Германия вече не е опция.

„В Германия днес темата за ядрената енергия е затворена“, каза социалдемократът.

„Който иска да построи нови електроцентрали, ще му отнеме 15 години и ще трябва да похарчи 15 до 20 милиарда на блок“, добави той.

Забележките на Шолц идват, след като представители на FDP, либералният коалиционен партньор, призоваха да се спре демонтажа на реактори, които все още могат да се използват за повторното им активиране.

„Това е единственият начин да останем способни да действаме във всяка ситуация“, каза Кристиан Дюр, ръководител на парламентарната група на FDP, пред всекидневника SZ в четвъртък.

Разногласията относно това дали ядрената енергия трябва да продължи да се използва в Германия доведоха до сериозно напрежение в коалицията – особено между FDP и антиядрените Зелени – в края на миналата година, докато Шолц не се намеси и отложи затварянето за април 2023 г.

Канцлерът обаче каза, че не очаква да се наложи друга подобна намеса, тъй като фактите говорят сами за себе си.

„Ядрената енергия е към своя край: тя вече не се използва в Германия, изходът е извършен законно“, подчерта той.

Италия се насочи към ядрена енергия

В Италия обаче нещата може да се развият в обратната посока.

Министърът на транспорта и вицепремиерът Матео Салвини обяви в неделя намерението си да натисне ускорителя за производство на ядрена енергия, което също ще отговаря на политиките за зелена енергия, наложени от ЕС, на форума „Амброзети“ в Чернобио.

Италия каза „не“ на ядрената енергия на референдум на 8 ноември 1987 г., което доведе до затварянето на няколко атомни електроцентрали. Референдумът обаче не въвежда никаква забрана, нито е необходимо да се повтаря, за да се пристъпи към изграждане на атомни централи. Достатъчен е обикновен закон, който очертава национален енергиен план.

Ядрената енергия има широка подкрепа от всички дясноцентристки партии и беше спомената по време на предизборната кампания от Lega и Forza Italia (ЕНП) на Антонио Таяни и Fratelli d’Italia (Европейските консерватори и реформисти) на премиера Джорджа Мелони.

„Това ще бъде правителство, което предлага закони, и ако сме работили добре, надявам се, че ще имаме и следващите пет години. В рамките на това време разчитам, че това правителство, с настоящата структура, ще може да открие първото (енергийно) производство, получено от ядрена енергия“, каза Салвини.

„Смятам, че Италия трябва през тази година да рестартира своите изследвания и участие в ядрената енергия. Италия не може да се откаже. Разчитам, че до 2023 г. това правителство ще има сили да обясни на италианците защо в името на технологичния неутралитет не можем да кажем „не“ на нито един енергиен източник“, обясни Салвини, който също не спести тежките критики на ЕС по отношение на бюджетните ограничения върху публичните разходи.

„Ако Европа поиска от нас амбициозни зелени цели за жилища и автомобили с жертви за селското стопанство и риболова, тя не може да постави бюджетни ограничения, които позволяват на други да влязат в нашата къща“, каза лидерът Салвини.

Междувременно министърът на околната среда и енергийната сигурност Джилберто Пичето Фратин обяви, че на 21 септември институции и компании ще се съберат в министерството за първата среща на Националната платформа за устойчива ядрена енергия, която ще бъде свързващото и координиращо звено между всички различни национални играчи, които в различни качества имат отношение към ядрената енергия, безопасността и радиационната защита и радиоактивните отпадъци.

„Ангажирани сме с термоядрения синтез в експерименти с няколко споразумения на международно ниво и отделяме максимално внимание на деленето от четвърто поколение, което също означава оценка на малки реактори, които в рамките на десет години може да са възможност за страната“, каза Фратин.

Европейско енергийно блато

Докато Германия, като най-значимата сила в Европа, проправя пътя срещу ядрената енергия, Австрия също е твърдо против нея. През ноември 2022 г. Виена съди Европейската комисия за това, че даде зелен етикет на ядрената енергия.

По това време зеленият министър на околната среда Леонор Гевеслер каза, че Австрия ще продължи своята антиядрена позиция срещу съседите. Междувременно Австрия продължава да разчита на руския газ, като днес купува почти толкова, колкото и преди войната в Украйна.

Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон разкритикува Германия за нейната позиция, като обвини Берлин, че умишлено се противопоставя на нарастващото приемане на ядрената енергия в Европа.

„Би било историческа грешка […] да се забавят инвестициите в ядрена енергия […] в Европа“, особено ако това в крайна сметка се окаже в полза на „повече въглища“, заяви Макрон, вероятно предизвиквайки ясното послание на Шолц този уикенд.

Франция също е ключов играч в Ядрения алианс и е ясно, че „френската ядрена енергия не подлежи на обсъждане и никога няма да бъде предмет на преговори“.

Белгия наскоро спря постепенното спиране, планирано да завърши до 2025 г., поради правни предизвикателства и инвазията на Русия в Украйна. Белгия избра да отложи затварянето на два реактора с 10 години и предстои да видим дали тези спирания изобщо ще се осъществят.

В други части на Европа ядрената енергия е решаваща част от енергийния микс и правителствата не показват никакви признаци, че желаят постепенно да я премахнат. България, Чехия, Словакия, Словения и Хърватия например имат действащи ядрени реактори, които произвеждат значителна част от националната енергия. Правителствата там нямат голяма мотивация да преустановят постепенно използването на ядрена енергията и основно обмислят разширяване на капацитета.

В страните извън ЕС Албания, след среща между премиера Еди Рама и Мелони, според съобщенията разглежда сътрудничество в областта на ядрената енергия. Темата е повдигана няколко пъти в страната след прехода ѝ към демокрация през 1991 г., но няма твърди планове.

В момента Сърбия и Косово нямат атомни централи и няма планове за изграждане на такива в близко бъдеще. Въпреки това през 2022 г. вицепремиерът на Сърбия Зорана Михайлович каза, че Сърбия се нуждае от АЕЦ, за да постигне целите си за възобновяема енергия.

На другия полюс са Испания и Португалия, и двете със социалистически правителства, които остават твърдо против ядрената енергия. Смяната на правителството в Мадрид обаче може да доведе до удължаване на живота на атомните централи в страната.

Докато Португалия разчита на хидроенергия, Испания продължава да внася руски газ, отбелязвайки двукратно увеличение на обема през май тази година.

С последната декларация на Германия и ускорените планове на Италия за реактивиране, Европа може скоро да се окаже въвлечена в това държавите-членки да избират страната на ядрената енергия и зависимостта от изкопаемите горива, особено от руския газ.

Прочети повече