55 години от потушаването на Пражката пролет

На 21 август 1968 година звездите над Прага светеха по-слабо, докато градът се озоваваше в сянката на нощта. Но тази нощ бе различна – тя бе началото на трагичен период от историята на Чехословакия, който остави незабравими следи в съзнанието на света. На този ден се навършват 55 години от потушаването на Пражката пролет, събитие, което носеше надеждата за свобода, но завърши с рухване на илюзиите.

Пражката пролет и нейните идеали

През 1968 година Чехословакия преживява време на политически и социални промени. Лидерът на Комунистическата партия, Александър Дубчек поема по пътя на либерализация и реформи, които скоро придобиват името “Пражка пролет”. Тези нови реформи се стремят към по-голяма свобода на изразяване, свободен обмен на идеи и ограничаване на цензурата.

Идеите на Пражката пролет намират подкрепа сред интелектуалците и широките маси. Хората се стремят към демократични реформи, които да освободят страната от тежките окови на съветския комунизъм. Светът наблюдава с интерес и възхищение този експеримент на свободна социализация, който изглежда води към по-светло бъдеще.

Августовската интервенция – краят на надеждите

Въпреки ентусиазма и надеждата, свободният ход на събитията не е за дълго. На 20 август 1968 година съветските войски, подкрепени от войски на другите Варшавски пактови страни, започват военна интервенция в Чехословакия. Тази военна акция, известна като Августовската интервенция има за цел да сложи край на реформите и да възстанови контрола на СССР и неговите социалистически съюзници върху страната.

С репресии и насилие войските на Варшавския пакт успяват да потушат Пражката пролет и да върнат Чехословакия към строгия съветски модел на управление. Александър Дубчек и други реформистки лидери са свалени от властта и заменени с по-послушни комунисти.

Следствията и уроците от Пражката пролет

Потушаването на Пражката пролет има дълготрайни последствия върху Чехословакия и целия свят. Подобно на събитията в Унгария през 1956 година, това събитие отново показва безмилостния характер на съветския режим и неговата готовност да използва сила, за да запази контрола си.

Потушаването на Пражката пролет подчертава и слабостта на СССР и Варшавския пакт – нуждата им да използват военна сила, за да поддържат своите интереси в съюзните държави. Този акт на репресия навежда въпроси за легитимността на комунистическата власт и подхранва желанието за свобода и демокрация.

С годините Пражката пролет се превръща в символ на борбата за свобода и права на човека. Тя напомня, че идеалите на свобода и демокрация са ценни и уязвими, но винаги си заслужават защитата. След 1989 година, когато комунистическият режим пада, Чехословакия и след това Чехия и Словакия намират начин да постигнат своите цели за свобода и суверенитет.

На 55-годишнината от потушаването на Пражката пролет се сещаме за онези, които се бориха за идеалите си, за тяхната смелост и решителност. Събитието ни напомня за уроците, които трябва да научим от историята, и ни вдъхновява да защитаваме свободата и правата на човека навсякъде по света.

В Служебния бюлетин на БТА е поместена информация за румънската позиция: 

Становището на Чаушеску за положението в ЧССР

Букурещ, 27 август 1968 г. /кор. Ройтер Марк Мередит/ Румънският президент Николае Чаушеску настоя вчера незабавно да бъде върнато на власт законното пражко правителство и да бъдат изтеглени окупационните войски от Чехословакия. 
Той произнесе реч пред многохилядна тълпа в Брашов, избягвайки да отговори пряко на московските атаки срещу него, за това че е подпомагал контрареволюцията в Чехословакия.

Неговата реч беше в остър контраст с предпазливата, дори помирителна уводна статии в комунистическия вестник “Скънтея”, поместена вчера, от която личи, че Румъния може би се колебае дали да продължи антагонизма си срещу Русия и подкрепата си към Чехословакия. Уводната статия се появи два дни след отправените от Москва обвинения, че Румъния подпомага контрареволюцията в Чехословакия. В нея се казва, че сега е важно социалистическите страни да не влошават отношенията си със Съветския съюз и да застрашават единството още повече. Съботният взрив от полемики беше последван от бурни партийни, правителствени и дипломатически преговори, които очевидно продължиха и днес, като се съди от големия брой черни лимузини, паркирани пред правителствената сграда в Букурещ.
 
Президентът Чаушеску се срещна вчера със съветския посланик Басов и наблюдателите считат, че съветският представител му е предал строго предупреждение от Москва. Тази среща стана след срещата между Чаушеску и президента на Югославия Тито в сряда на границата между двете страни. Югославия също подкрепяше пражкото реформаторско правителство и смяташе, че президентът Тито и румънският държавен ръководител са образували общ фронт срещу Москва. Но в сравнение с пламенното заклеймане на съветската окупация в Чехословакия, което Чаушеску направи в края на седмицата, статията в “Скънтея” изглежда загрижена да изглади различията между Москва и Букурещ.

“При сегашното положение румънската партия е твърдо убедена, че е необходимо да не се влошават отношенията”, пише вестникът.
Няколко автобуса и камиони с войници бяха забелязани днес в Букурещ, а един военен камион и един джип, бяха пълни с младежи в цивилно облекло, придружени от един офицер. Въпреки това няма сигурни сведения, че Румъния е мобилизирала своите запасни чинове и че е укрепила своята дълга граница със Съветския съюз. 

***

Три речи

Букурещ, 27 август 1968 г. /Франс прес/ Три речи, произнесени в края на деня от първия и втория ръководители на Румъния – Николае Чаушеску и Йон Маурер – потвърдиха, че Румъния промени своето становище в чехословашката криза през последните 48 часа.

Към тези речи трябва да се прибави и уводната статия на органа на партията “Скънтея”, която показва, че румънските ръководители са направили “основна преоценка” или поне смятат сега други фактори за по-важни от тези, които преди няколко дни ги накараха да правят бомбастични декларации.

Всички тези документи анализират чехословашката криза. Същите тези румънски ръководители, които миналата седмица я смятаха като “срамна случка в историята на работническото движение”, сега я определят като причина за “голяма мъка и загриженост”, както се изрази Чаушеску.

Сега може да се каже, че незабавното изтегляне на чуждите войски от Чехословакия, което така шумно се искаше от Букурещ пред една развълнувана тълпа, вече не е най-важният въпрос на деня. Сега на пръв план се поставя засилването на дружбата и единството между социалистическите страни. Това е поне основната теза, развита от Чаушеску и Маурер и в уводната статия на партийния орган. 

Забелязва се, че като изразиха надеждата, че съветско-чехословашките преговори в Москва ще бъдат увенчани с успех, румънските ръководители, които назоваха поименно президента Свобода, изглежда забравиха Дубчек, чието име не се споменава в речите им.

Речта на Чаушеску и изброените от него страни, с които Румъния поддържа и иска да поддържа особено тесни връзки, изглеждат многозначителни. На първо място е Съветският съюз, след това Унгария, България и Югославия. Така Румъния поставя начело своите съседи. След това идват Албания, Полша, Източна Германия и целият социалистически свят. 

***

Кривите сметки на враговете на Чехословакия

Москва, 21 август 1968 г. /ТАСС/ Като доказателство за голямата грижа за защитата и укрепването на завоеванията на социализма ще бъде посрещнато от съветската общественост съобщението на ТАСС, че СССР и други съюзни държави са решили да задоволят молбата на партийни и държавни дейци на ЧССР да се окаже на братския чехословашки народ незабавна помощ, включително и с въоръжени сили, пише днес “Правда”. Вестникът публикува статия на Юрий Жуков под заглавие: “Към какво се стремяха те. Надеждите и кривите сметки на враговете на чехословашкия народ”.

През тези дни печатът на империалистическите страни доста недвусмислено намекваше, отбелязва Жуков, че неговите господари залагат на смъкването на народната власт в Чехословакия на ликвидирането на ръководната роля на ЧКП, на откъсването на тази страна от социалистическата общност и включването ѝ в капиталистическата система. “Империалистите явно надцениха мощта на антисоциалистическите сили и повярваха, че ще успеят – било по въоръжен, било по “мирен” път – да заграбят властта”, пише вестникът. Жуков цитира много изказвания в американски, западногермански, английски и френски вестници.

Западните вестници, разтревожени, че ръководителите на ЧКП подписаха Братиславската декларация, ги уговаряха да не се съобразяват с поетите задължения, посочва “Правда”. Буржоазният печат отново и отново поставяше основния въпрос за “разделяне на властта” с антисоциалистическите сили. Буржоазните пропагандатори не веднъж подчертаваха, че “трябва с всички методи да се действа за връщане на “емпиричния капитализъм” на загубените от тях територии”.
  

В бюлетина “Вътрешна информация” на БТА  по темата Пражката пролет четем:

Нито крачка назад от верния път на социализма, на марксизма-ленинизма!

София, 21 август 1968 г.  Заплахата, надвиснала над социалистическия строй в Чехословакия, вдигна като един трудовите хора от столицата за подкрепа на решителния и безкомпромисен отпор на ревизионистичните контрареволюционни сили в братската страна, встъпили в сговор с враждебните на социализма външни сили.
На масови митинги и събрания, по заводи и предприятия, организации, учреждения, те горещо подкрепиха решението на нашето правителство да се отзове заедно с правителствата на Съветския съюз и на други съюзни държави на молбата на партийни и държавни деятели на ЧССР за оказване на неотложна помощ, включително и с въоръжени сили. В приетите телеграми до Централния комитет на Българската комунистическа партия и Министерския съвет трудовите колективи категорично и твърдо заявяват, че защитата на социализма в Чехословакия не е само вътрешно дело на народа на тази страна, а е защита на позициите на световния социализъм, на делото на марксизма-ленинизма.

Действията на братските съюзни сили, подчертават в своята телеграма до ЦК на БКП и Министерския съвет служителите от Министерството на вътрешната търговия и Института за проектиране и проучване, са в пълен унисон с интернационалния дълг на всички социалистически държави. Те ще спомогнат за защита на социалистическия строй в Чехословакия, за запазване устоите на мира в Европа и са насочени против контрареволюционните сили, против силите на милитаризма, агресията и реванша, въвличали неведнъж във войни европейските народи.
Онова, което антисоциалистическите сили извършваха в Чехословакия, бе дело на световния империализъм, подчертават в своята телеграма над хиляда и двеста работници, инженери, техници и служители от обувния завод “Девети септември”. Никакви лозунги и призиви за “нова демокрация”, за “нов вид социализъм” не можеха да прикрият мръсните домогвания на реакцията и контрареволюцията, на империализма, за разбиване на Чехословашката комунистическа партия, за откъсване на ЧССР от социалистическата общност, за реставриране на капиталистическия строй.

Решението за неотложна помощ на ЧССР бе окачествено на комсомолското събрание в завод “Комуна”, като напълно съответстващо на принципите в съюзните договори, сключени между братските социалистически страни.
Дълбока убеденост, че правото дело на чехословашкия народ ще възтържествува, изразиха категорично на днешните многолюдни митинги и събрания и колективите на държавната печатница “Георги Димитров”, на младите строители от Софийската комсомолска организация по строителството, комунистите от първичната партийна организация при предприятието “Толбухин” в гара Искър, служителите от Държавния комитет за планиране, от Министерството на енергетиката и горивата. В приетите телеграми те подчертават, че десните ревизионистични елементи в ръководството на Комунистическата партия и правителство на Чехословакия провалиха изпълнението на постигнатата в гр. Черна на Тиса и Братислава договореност за защита на позициите на социализма в ЧССР, за борба с антисоциалистическите сили, за отпор срещу империализма. Прикривайки се демагогски зад декларацията, че ще защитят социализма, тези хора на практика се опитаха да измамят братските партии, да спечелят време, поощрявайки контрареволюцията.

А в телеграмата на колектива на Народния театър “Иван Вазов” до ЦК на БКП, след като се изразява единодушно одобрение и гореща подкрепа на решението за неотложна помощ на ЧССР, се заявява: “Нашето театрално изкуство, вярно, на принципите на социалистическия реализъм, вдъхновявано и ръководено от БКП, служи и ще служи само на интересите на народа, на пролетарския интернационализъм, за укрепване и непрестанно разцъфтяване на дружбата ни с великия Съветски съюз!”

Безрезервно подкрепят решението на петте братски държави за отпор на контрареволюцията в Чехословакия и работническите колективи от завод “Електроника” и предприятието “Осми март”, служителите от Трета градска обединена болница, организационните работници на Димитровския районен комитет на Комсомола, десетки други колективи.

В постъпилите телеграми в БТА се изтъква, че ако контрареволюционните сили постигнеха своите цели в ЧССР, то щеше да се нанесе тежък удар на всички революционни и прогресивни движения и организации в света, на мира в Европа. Без съмнение, преминаването на Чехословакия в лагера на капитализма би означавало крупна загуба за световната социалистическа система, за международното революционно движение, би създало заплаха за сигурността и на други социалистически държави, би изменило съотношението на силите в Европа и света.

Твърде много жертви понесоха народите на нашите страни, твърде много кръв те проляха в жестоките битки на Втората световна война, в борбата със социално и национално освобождение, за да допуснат контрареволюцията да откъсне братска Чехословакия от семейството на социалистическите държави. На никой и никой никога не ще бъде позволено да изтръгне, макар и едно звено от общността на социалистическите държави. 

Там, където социализмът е победил веднъж, връщане назад не може да има! 

В Служебния бюлетин на БТА пише:

Съветът на НАТО и положението в Чехословакия

Брюксел, 27 август 1968 г. /Франс прес/ Събрал се за пети път след съветската интервенция в Чехословакия, Съветът на НАТО разгледа отново във вторник положението и се разотиде, без да публикува никакво общо становище на своите членове – се узнава тук от различни източници. Във връзка с това се подчертава, че столиците на 15-те страни са реагирали вече индивидуално. Обаче страните членки на НАТО санкционираха морално страните, участвали в нашествието в Чехословакия, защото редица посещения на министри на социалистически страни бяха отложени. Но – посочват средите на френската делегация – страните-членки не желаят да скъсват мостовете с правителствата и народите от Изтока.

Все пак въпросът за Чехословакия ще предизвика през идущите месеци многобройни разисквания за стратегическите му последици за страните от НАТО – се посочва от добре осведомен източник. 

***

Западногермански вестници за московските преговори

Бон, 28 август 1968 г. /Франс прес/ Германският печат прие вчера сутринта компромисното съветско-чехословашко споразумение с много скептицизъм. “Ръководството на партията и държавата остава в ръцете на реформистите. Но съветските войски са все така в Чехословакия, пише независимият в. “Ди велт”. След подписаните документи с “братските партии” не можем да не бъдем скептични по отношение на бъдещото на собствения път, избран от Чехословакия и нейната партия”.

Вестник “Франкфуртер алгемайне цайтунг” /проправителствен/ пише: “Бяха поставени “условия” за изтегляне на войските, изтегляне, чийто срок не е уточнен. Фактът, че то трябва да стане едновременно с “нормализирането” на положението показва, че бруталната интервенция на Съветския съюз продължава”.

“За тези, които си спомнят бавността, с която съветските части напуснаха Чехословакия след неотдавнашните маневри, не е трудно да предвидят, че обещаното поетапно изтегляне на войските ще бъде завършено на “куково лято”, пише вестник “Нойе райнцайтунг”. Никой, добавя вестникът, не може да каже какви отстъпки са направили чехословашките ръководители, освен тези, които бяха съобщени в заключителното комюнике. Но едно нещо е сигурно: Дубчек и сътрудниците му спестиха на народа си проливането на кръв, което щеше неизбежно да последва едно становище на “всичко или нищо”. 

източник