Защо обичаме своя град, село и Родина



Всяка сутрин си пия кафето и слушам спомени и размисли за живота на пенсионерите от моята махала(нали и аз съм млад пенсионер).От 1989г. минаха много кметове,но нищо не направиха за своя град. Всичко се рушеше и крадеше значи те не обичаха своя град.

А ние имаме с какво да се похвалим: катедралната църква “Св. Богородица”, тя е най-голeмият запазен възрожденски храм в страната,Часовниковата кула,Старата поща и много други забележителности. Сегашния кмет обича града си,казват пенсионерите. Грижи се за него.Започнаха да се ремонтират улиците,Острова стана пак красив и любимо място за разходки.Но всичко това не може да се постигне от един човек ,всички ние трябва да помагаме и пазим своя град .Сега при демокрацията се получи много лошо,обществото се разадени, но ние старите вярваме в нашите внуци, те са упорити,те ще дадат път на демокрацията в Родината ни. Повечето от вас ще кажат имаме много емигранти , които отидоха в чужбина и то за какво,за пари. И накрая макар и възрастни пак се завръщат в Родината си, в своя град и село. Защо ,ами тук им е хвърлен пъпа, така казваха бабите ни на нас,ние казваме сега на младото поколение. По свято нещо,по голямо от Родина,от корените ти няма на света!

мама Мари

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

TPI – инструментът, който пази еврозоната от спекула

Изображение
  Еврозоната е един от най-големите икономически и парични съюзи в света. От въвеждането на еврото през 1999 г. до днес, 20 държави се присъединиха към общата валута, а над 340 милиона граждани вече използват „€“ за ежедневни транзакции. Въпреки това, историята на еврозоната показва, че обединението под един общ паричен механизъм идва и с рискове: различията в икономическата политика, фискалната дисциплина и пазарните очаквания могат да създадат предпоставки за тревожни явления. Едно от най-често обсъжданите е „спекулата“ – необоснованите атаки върху държавни дългове, които могат да доведат до рязко увеличаване на лихвените спредове и опасност от финансови кризи. С навлизането на нов инструмент на Европейската централна банка (ЕЦБ) през лятото на 2022 г., наречен Transmission Protection Instrument (TPI), въпросът дали регулаторите разполагат с достатъчен арсенал за защита от подобни спекулативни атаки придоби нова актуалност. Целта на тази статия е да разгледа механиката и услови...
Прочетете повече»

България – евтина само за чужденци

Изображение
Защо е скъпо в България? Животът в България често се възприема като скъп, макар страната да има едни от най-ниските доходи в ЕС. Тази парадоксална ситуация се дължи на комбинация от фактори – относително високи цени на някои стоки и услуги спрямо ниските доходи, специфични пазарни и структурни обстоятелства. По-долу правим сравнение с Румъния, Сърбия и Гърция по ключови категории (храни, енергия, жилища, доходи, данъци, инфлация, социална подкрепа) и обясняваме икономическите и пазарните причини за наблюдавания дисбаланс. Цени на основни храни и потребителски стоки Хранителни стоки: Според данни за необходимия дневен хранителен рацион (~2400 ккал), българинът харчи на ден минимум 13,40 лв (≈415,4 лв/месец) за храна. За сравнение, в Румъния тези разходи са 12,24 лв/ден (379,4 лв/мес), в Сърбия – 12,28 лв/ден (380,5 лв/мес). Гърция е значително по-скъпа – 16,62 лв/ден (515,1 лв/мес). По данни на Евростат, цените на хранителните стоки в Румъния са ~24% под средното за ЕС (най-ниски ...
Прочетете повече»

От Родопите до НАСА – историята на един медийно фиксиран мит за въздуха

Изображение
  🧭 Въведение В българските медии вече години наред се ширят заглавия от типа: „NASA установи, че въздухът край Батак е най-чистият на планетата“ . Силното внушение на авторитетната американска агенция и внушителният ехо-ефект в туристическите сайтове създава впечатлението за научно доказан факт. Но когато потърсим официално потвърждение от НАСА – такова просто няма. Това е класически пример за градска легенда , която процъфтява в информационната епоха, благодарение на копи-пейст култура, маркетингова мотивация и магията на едно-четири релийз без проверка. 🌐 Как се заражда митът Източници без доказателства Множество български туристически платформи свързват “местни учени” или “сателити на НАСА” с кристално чистия въздух на Батак. Но никъде не се цитира пресрелийз от НАСА или официален доклад. Медийна верига “copy–paste” Едно сензационно заглавие се разпространява масово – точно като доминото – без никакви проверки. Така съобщението се мултиплицира, оформя се илюзията з...
Прочетете повече»